Пловдивската претендентка за титлата „Мис Плеймейт“ 2019 Габриела Христова в откровено, лично и емоционално интервю. Поглед зад кулисите на конкурса за сексапил: за конкуренцията и трудностите по пътя към короната. За какво съжалява, за какво мечтае и какво още иска да постигне красавицата.
Аз съм майка, която е раждала естествено. Детето ми дойде по труден и болезнен начин на този свят, обаче това е някак си в природата на една жена и се случва натурално. А да завърша конкурса беше истинско предизвикателство, което ме караше да вървя против природата – моята собствена такава. Сравнението е, за да си дадете сметка колко трудно ми е било. Иначе едното няма нищо общо с другото.
Радвам се, че точно аз спечелих тази награда на публиката, въпреки че не успях изобщо да вляза в роля и да освободя сексуалната енергия, която по принцип нося и се усеща от всеки. Може би очакванията ми бяха други, а някак си ми се искаше да вмъкна цялата си индивидуалност. Носамата политика на този тип конкурси слага една рамка, в която всяко движение, всяка дума, всеки ход са ти изрепетирани и измислени преди това. За нас се грижеше екип от професионалисти: PR-и, гримьори, фризьори и спонсори.Това може би е разбираемо, защото всичко се случва в големи мащаби и много хора стоят зад проектите на „Playboy“ и за всяко нещо си има правила. Иначе би настъпил хаос. Може би не това беше моята “мръснишка” платформа, в която да почувствам себе си. Въпреки това аз успях да измъкна своите позитиви, за да се сещам с усмивка за случилото се.
„Playboy“ има огромна аудитория, голяма част от която са подрастващи. Според мен ние като един отбор трябваше да се погрижим даизпъкнем като едно цяло и да дадем добърпример, вместо да бъдем поредните враждебно настроени една към друга кандидатки. Защото десет от дванадесетте кандидатки имат потенциал да покажат нещо различно. Аз следя доста от проектите на “Playboy” в Европа и по света. Навсякъде участничките, зайчетата и миските им са ерудирани, класни жени и девойки, които се борят за индивидуални каузи. Подкрепят се една друга и се забавляват по партитата. При нас тази година определено не беше така. (смее се)
Относно моментите, в които не съм се чувствала окей – да, имаше такива. Сега ми изплува един – когато стоях на сцената на самия финал и чаках да ни наградят. Това беше може би най-некомфортното нещо, лично за мен – да бъда оценявана от хора, които не ме познават и са видели само няколко снимки и движения. Чувствах го и за някои момичета, към които имах симпатии, а не получиха заслужената оценка. Но и това го разбирам някак си. Не може всички да бъдем победители. Особено в един конкурс. Това бяха просто моите емоции. Емоции на срам и неудобство.
Да имаш самоконтрол и мярка в съблазняването е изкуство. Да не изглеждаш евтин също. Всичко това се подплатява качествено и можеш да извлечеш максимума от него, ако имаш нещо в главата си и си емоционално интелигентен и добър човек. Ако си чел достатъчно класики, ако действаш естетически, ако не вредиш на другите и ако подбудите ти са добронамерени и красиви – за своето благо и за благото на хората. Всеки търси своя път в живота. Едни го намират във висшето образование, а други – в сферата на еротиката и изкуството. Не виждам какво лошо има в това. Светът е шарен и това е прекрасно.
– Интересно. Браво. Адмирации за мисленето ти. А имаш ли си партньор в момента и ако да, той как приема всичко това?
– Хм, да кажем, че си имам стабилна подкрепа от мъжка страна. Личните отношения вече не смятам, че трябва да се коментират поради най-различни причини. Както вече казах, хората по никакъв начин не са задължени да разбират действията ми. Затова и не съм тръгнала да опровергавам тези, които не ме разбират. Всеки, който ме е усетил като човек и личност, както и като енергия, нека си прави собствени изводи.
Мъжете масово са възпитавани с идеята да си намерят добра, послушна и облечена женица, която да откликва на желанията и нуждите им. Е, аз не съм такава жена. Не си търся и съпруг. Ако бъда с някого, то ще е, защото бих искала да сме взаимно свободни и да се разбираме. Мисля, че това е начинът да създадеш едни чудесни интимни взаимоотношения. Ако твоята енергия пасва на някого, остави го да живее живота си,както той го чувства, и го подкрепяй. Ако ли не,просто бъди достатъчно честен и адекватен, зада прекратиш отношенията. (усмихва се)
В живота си не съжалявам за нищо. Може би съжалявам единствено за това, че по-голямата част от жителите на нашата планета Земя са така повърхностни и вглъбени в себе си и проблемите си, че нямат данните и съзнанието да бъдат по-отворени и. Живеем във време, в което всеки осъжда нещо или някого, вместо да се наслаждава на така краткия живот и изобилието от емоции и чувства, което ни обгражда. Мисля по този повод, че страданието ми идва точно от това, че рядко срещам хора със сходни интереси, т.е. отворени към всичко и всеки. А аз съм щастлива, когато успявам да бъда себе си, колкото и клиширано да звучи.
