Обичаният български актьор си отиде на 76-годишна възраст

Почина обичаният български актьор Стефан Данаилов. Легендата на българското кино си отиде на 76-годишна възраст.

Той беше поставен в медикаментозна кома в началото на месеца, когато бе приет по спешност във ВМА, защото събираше вода в белите си дробове. От лечебното заведение съобщиха, че великият ни актьор е издъхнал към 00.15 ч. в нощта срещу сряда.

Един от големите ни български актьори Стефан Данаилов има над 150 роли в киното, театъра и телевизията, заслужил артист (1975) и народен артист (1983), дългогодишен преподавател по актьорско майсторство за драматичен театър в НАТФИЗ, политик от БСП, министър на културата в правителството на Сергей Станишев от 17 август 2005 г. до 27 юли 2009 г., избиран е за народен представител 6 пъти.

Роден е на 9 декември 1942 г. в София. Мечтае да стане моряк в гражданския флот, защото морето винаги го е привличало, макар че няма „морска“ кръв. Майка му Евдокия Данаилова (1911 – 1963) е от Ловеч, а баща му полк. Ламби Данаилов (1905 – 1976) от Родопите, с. Райково, сега квартал на Смолян. Дядо му Васил Данаилов е деец на ВМОРО. Стефан има сестра – Росица Данаилова, също актриса, която е 9 години по-голяма от него.

Съпругата му е Мария Димитрова Данаилова. Има син от актрисата Ирен Кривошиева – Владимир Данаилов (р. 27 юли 1986 г.). Има доведен син от брака си с Мария Данаилова.

През ноември 2018 г. Данаилов разкрива, че е диагностициран с болестта на Паркинсон.

Още като дете участва в игралния филм „Следите остават“ (1956). Докато е в казармата, смята да кандидатства история, но актьорът Иван Кондов, който тогава е съпруг на сестра му, го съветва да следва във ВИТИЗ „Кр. Сарафов“.

През 1963 г. е приет в класа по актьорско майсторство на проф. Стефан Сърчаджиев. След неговата смърт Данаилов учи при Методи Андонов и проф. Анастас Михайлов. Завършва през 1967 г. и започва работа в Пловдивския театър „Н. О. Масалитинов“ (1967 – 1968). Работи в СИФ (1968 – 1973).

Първите му роли в киното са във филмите „Понеделник сутрин“, „Морето“ и „С дъх на бадеми“. Популярността идва още след участието в ролята на Иван Загубански от филма „Първият куриер“, но избухва с невиждана сила, когато на телевизионния екран се появяват сериите от филма „На всеки километър“ (1969). С ролята на майор Деянов го запомня масовата аудитория в България. В периода между първите и вторите серии се снима в „Князът“ и „Черните ангели“.

Член е на Парламентарно-обществената комисия за телевизия и радио (1990). Със Сотир Майноловски и Николай Ишков основават фирма за продуцентска и импресарска дейност – „Олд старс“ ООД (1993). От 1994 г. е съосновател и вицепрезидент на фондация „Авансцена“, а от 1996 г. е президент на националния комитет на Международния институт за средиземноморски театър. От 1997 е член на Обществения съвет по проблемите на българския футбол.

Член е на СБФД, като два мандата е негов главен секретар (1996 – 2004), член е също на САБ и на НСРТ (1997 – 1998).

От 1988 г. Данаилов поема класовете по актьорско майсторство за драматичен театър на професор Гриша Островски във ВИТИЗ, където е доцент от 1996 г. и професор от 1999 г.

Стефан Данаилов е и политик: Делегат е на 44-ия (2000), 45-ия (април 2005) и 46-ия (декември 2005) конгрес на БСП. В периода 2005 – 2009 г. при управлението на коалиционно правителство на БСП, ДПС и НДСВ е министър на културата.

На 13 септември 2011 г. е кандидат за вицепрезидент с кандидат за президент Ивайло Калфин от БСП.

Наградите и отличията му са много: Сред тях са Заслужил артист (1975). Народен артист (1983). Специалната награда на журито за филма „На всеки километър“ на ФБФ (Варна, 1969);

Голямата награда за мъжка роля от журито за ролята на Светослав Тертер във филма „Князът“ на ФБФ (Варна, 1970);

Голямата награда за мъжка роля от журито за ролята на Пантер във филма „Черните ангели“ на ФБФ (Варна, 1970).

Награда „Квиети“ – (Прага, Чехословакия 1970);

Лауреат на Димитровска награда с колектив (1971) – за участието си във филма „На всеки километър“.

Първа награда „Златен Лачено“ на МКФ (Авелино, Италия 1971);

Голямата награда на МКФ (Карлови Вари, Чехословакия 1970)

Най-популярен актьор в Чехословакия (1977);

Втора награда за мъжка роля за ролята на Стайлз в пиесата „Сизве Банзи е мъртъв“ на I национален преглед на камерните театри (1977);

Голямата награда „Златната роза“ за филма Борис I на ФБФ (Варна, 1984)

Награда на зрителите и на Министерството на народната просвета за филма Борис I на ФБФ (Варна, 1984);

Носител е на Аскеер за поддържаща мъжка роля в „Лоренцачо“ (1992);

Орден „Стара Планина“ за принос в българската култура (2002);

Наградата „Паисий Хилендарски“ на Министерството на културата за изключителен принос в българската култура (2002);

Награда „Икар 2005“ на Съюза на артистите в България – за цялостен принос в сценичните изкуства (27.03.2005 г.);

Годишна награда на Асоциация „Академика 21“ за 2007 г. – за изключителен принос за развитието и утвърждаването на българското киноизкуство като актьор и педагог (06.03.2008 г.);

Голямата награда „Золотая муза“ – за приноса му в развитието на културните отношения между България и Русия (08.03.2008 г.);

Награда на Българската филмова академия за цялостно творчество (2014);

„Аскеер“ – за цялостен принос към театралното изкуство (2015);

Орден „Златен век“ с огърлие от Министерството на културата – за цялостен принос в областта на културата (09.12.2017);

По случай 75-ия рожден ден на актьора Стефан Данаилов – на 9 декември Книгомания издаде илюстрираната автобиография „Романът на моя живот“. Луксозното цветно издание се състои от 240 страници, с твърда подвързия и обложка, и с богат снимков материал – включва над 160 снимки от частни архиви, както и на НТ „Иван Вазов“, ТБА и БНФ.

Екипът на Green-news.bg изказва искрени съболезнования към семейството и близките на Стефан Данаилов. Поклон пред паметта му!