Едва ли има човек, който поне веднъж да не е чул “офф, офф, офф, офф, оффф…” или пък “Кючека на Карбовски, искаме камъни Сваровски..”? Така си и знаехме. Това са любимите изпълнители на България – група „Фантазия“. Разговаряме с един от основателите на бандата – Силвестър Матеев – Силвър, който набира все по-голяма популярност с иновативните си парчета. Той има и собствен музикален лейбъл – FGM и пред наш репортер разкрива разликата  междунеговата компания и „Пайнер“. С много остър език казва истини, които друг не се осмелява да изрече. Вижте какво сподели той за „ШОУ“.

– Славиш се като един от най-известните музиканти. Кога усети, че имаш талант и направи първите крачки в музиката?

– Заобикалящата ме среда винаги е била от музиканти. Цялата ми рода са музиканти. Първият хляб, който съм вкусил, е от музика. Роден съм в музикантско семейство и от ранна възраст имам допир до тази материя. Беше неизбежно да поема и аз по този път. На 9 години бях вече действащ музикант, изкарвах пари от това.

– Как се случи първата ти поява на сцена пред хора?

– Моите родители бяха дошли в София, за да се опитат да се реализират като личности и музиканти. И на 9-годишна възраст се качих един път с тях на сцената и си останах там.

– Кога се сформира „Фантазия” като група?

– „Фантазия” е сформирана в края на 90-те от моите родители. Първоначалният й вид е тип кръчмарски оркестър с не повече от 4-5 души. Две години след това и аз ставам част от групата като барабанист. Това даде старт на моя музикален път.

– Към днешна дата сте един от най-търсеният оркестър. Кое е нещото, което ви тласна толкова силно към любовта на хората?

– Правихме качествена продукция, съобразно нашия поглед и прочит на музиката. Музикалният бизнес е хлъзгав. Преди няколко години бяхме на гости в „Шоуто на Слави” и Евгени Димитров –Маестрото ни предупреди точно това – че се движим по тънка плоскост. Взех си го като обеца на ухото. Защото когато правиш музика ти си публичен, няма човек, който да не харесва музика и да не слуша даден стил. Ние подходихме много отговорно върху това какъв стил ще интерпретираме. Разбрахме се да не се придържаме към нито един музикален стил. Решихме да създадем нещо различно и иновативно. Имаме си наш собствен стил, който не мога да определя – нито е чалга, нито рап, нито хип-хоп. Винаги се измъквам с думичката фюжън, което е смесица на различни популярни стилове.

– Много нашумя песента „Кючека на Карбовски”. Има клипче, на което пееш на ухо на Мартин Карбовски…

– Не съм гледал въпросното клипче, защото не обичам да се слушам. Този клип ми е попадал чисто визуално и само като видя как съм седнал до Карбовски и размахвам… Никога не съм предполагал, че това ще гръмне толкова много. Добър съм на фрийстайл, на момента съчиних тези думи. Просто го видях, беше на едно парти в една от залите на Националния дворец, казах да ми дадат микрофона, защото ще го изям този Карбовски. Той е конспиративен водещ, дразнител, а в последствие направи цяло предаване за нас. Впечатлен съм от уравновесения му характер и човека дълбоко в него. И да знаете, май ме харесва, защото веднага след появата на “Кючека на Карбовски” той засне цял документален филм за моята банда.

– На видеото се вижда, че ти дава бакшиш…

– Цели 2 лв.! После го досрамя и даде 20 лв. Но в неговото собствено предаване извади 2 по 20 и ги хвърлих пред камерата.

– Фен ли си му?  

– Честно казано не го харесвам като водещ, но определено е най-добрият журналист. Начинът, по който интерпретира случващото се на дневен ред е доста точен. Чисто технически предаването не е сложен формат, но социалната му насоченост го прави така интересно и увлекателно, той харизматичен и знае къде да ръчне. Карбовски е пич и аз му се кефя.

– Пял ли си и на други популярни личности?

– Почти няма популярна личност, на която да не съм пял. Знам как да направя, че да ти е приятно, че ти пея.

– Храни ли музикант къща? Има ли бакшиши или отминаха тези времена?

– Музикант вкъщи не се храни! Ако един музикант успее да конкретизира своя продукт и желанието на клиента, то има и работа, и бакшиши, заслужава си да го правиш.

– Мислил ли си да подпишеш с „Пайнер”, които се славят като най-успешната фирма за продуциране на музика?

– Сигурност ли е според теб в редиците на една музикална компания да има над 100 изпълнители, а да работят 4. Никой не е в правото си да каже, че този е по-добър от другия. Това може да го каже само Суверенът, т.н. народът. Той определя, че Лили Иванова е певицата на България за всички времена. Аз не смятам така, иска ми се да е някоя друга, обаче иди и кажи на народа – ти си глупав, аз съм умен. Единственото, което можеш да направиш, е да промиваш мозъка на народа и да ги караш да мислят, че твоето нещо е правилното. Заблуждаваш хората с платформите, които си създал и благодарение на невежеството на конкуренцията. На едно празно поле си посадил два тръна и хората си помислили, че това е роза и отишли да миришат този трън. Тук ще кажа на народа, че много грешат. Българската музика не е „Пайнер”. Българският музикант си личи по време на сватби. Това е най-голямата школа. Предизвиквам всички големи имена на „Пайнер” да застанат до имената на FGM пред народа и да видим кой какво може. Хубаво са се нарекли „Планета”, ама коя?! Искам аз съм на планетата Земя, не искам да съм Нептун или Меркурий. Хубаво е и те да стъпят малко на земята, защото звездите са само на небето.

– С много кадърни музиканти съм си говорил и всички беснеят от изкуственото налагане на некадърници в бранша?

– Как няма да се дразниш?! Ние говорим за музикален бизнес, а не за мода или култоризъм. Музиката на „Пайнер” е еднаква. Ако напишеш името на дадена изпълнителка и започнеш да слушаш песните й една по една – ми че то върви един и същ ритъм.

– Ти самият имаш проекти с пайнерски изпълнители, като Теди Александрова, Роксана, Ани Хоанг…

– Ще направя песен с всеки един, който ме кефи. Нямам против изпълнителите на „Пайнер”, а начинът по който се предлага музиката на аудиторията. Иначе в тази фирма има добри изпълнители и композитори, сериозни звена. Но заради политиката им музиката остава на заден план. Това страшно много ме дразни, нищо друго. Митко Димитров е супер бизнесмен и е добре си подрежда бизнеса, но няма музика.

– По какъв начин подбираш изпълнителите за твоя лейбъл?

– Не ги избирам. Малко съм в момент на изчакване, искам те да преценят накъде да поемат и какво искат да им се случи. Държа на това да се прави музика и маркетинг от направената музика. Критерият ми е изпълнителите да са талантливи. Няма как да убедиш публиката, че си музикален, а от теб не става нищо. Все едно да кажеш, че си хирург, пък да не знаеш какво е скалпел.

– Как се стигна до определението „Групата на народа”?

– От народа дойде „групата на народа” и ние сме отдадени на хората. Това стана на база на страшно много публикации, снимки, постове, в които ни определят по този начин. Онзи ден се прибрах от концерт в Македония. Имаше повече от 10 хиляди хора. Когато видиш такава публика и то извън границите на България, значи си направил нещо велико. Това ме кара да се чувствам яко. Има и други групи, които започнаха да се определят по този начин. Те целят да ни провокират да говорим, но не мисля да ги правим известни. Ще им кажа само: „Накарайте народа да повярва във вас и тогава може да се превърнете в „групата на народа”, но ще сте втори. А в този бизнес, когато си втори, вече си последен”.

Интервю на Красимир КРАСИМИРОВ