Наричат го Краля на сръбската музика. На сцената е вече цели 50 години и прави това, което кара почитателите му да пълнят големите концертни зали и да пеят с пълно гърло неговите песни – създава музика, която казва, че идва право от сърцето му.
Дали заради годините школовка на сцената, дали заради характера му, но в Шабан Шаулич наистина се усеща едно царствено излъчване, спокойствие и хармония, които може да притежава само човек, който е в мир със себе си. Който знае стойността на постигнатото от него и това какво му е коствало, за да бъде това, което е.
На срещата за интервюто ни, Шабан ни посреща с широка усмивка. Кацнал е преди броени минути в София, малко изморен от полета и от течащата интензивна подготовка за предстоящия му грандиозен концерт на 21 декември в зала „Арена армеец“. Но класата му на голям изпълнител личи по начина, по който подхожда към отговорностите си – започваме разговора си веднага и Шабан говори с лекота за пътя, който е изминал, за приятелите и предателите, които е срещнал, и за любовта, която е негова водеща сила.
Българската публика добре познава песните му още от 70-те години на миналия век, когато Шаулич стартира бляскавата си музикална кариера. Роден на 6 септември 1951 г. в град Шабац, в семейството на Илдуза и Хусеин, Шабан се увлича по пеенето още като дете. Талантът казва, че е наследил от своята майка. Музикалният си дебют на сцената прави през 1969 г., когато е открит за голямата сцена от от известния сръбски акордеонист Будимир (Буца) Йованович. Същата година издава първия си албум – „Дайте ми утеха“ („Дајте ми утјеху“). През 1972 г. излиза албумът „Био сам пијанац“. А след 1975 г. Шаулич започва сам да пише и композира песните си.
Сред най-голямите хитове на изпълнителя, познати добре и на българската му публика, са: Kafanska noć (1985), Kad bi čaša znala (1986), Vanredni album (1986), Kralj boema/Verujem u ljubav (1987), Nema ništa, majko, od tvoga veselja (2001), Kralj i sluga (2002), Šadrvani (2003) и мн.др.
Освен щастливец в професията си, той се оказва и щастливец в любовта. Съдбата го среща със съпругата му Гордана, с която имат три деца – Санела, Илдуза и Михайло. Гордана е неотлъчна спътница в живота на изпълнителя, като в един момент преплитат освен личния и професионалния път – тя става негов мениджър. Придружава го и сега на визитата му в София.
Ето какво сподели големият сръбски певец и композитор специално за читателите на Green-news:
С какви чувства заставате пред българската публика за грандиозния си концерт на 21 декември?
– Не ми е за първи път да пея пред българската публика. Случвало се е много пъти досега и винаги ми е много приятно и драго да пея пред българския народ, защото сте много музикални! Имам много приятели българи, чувствам се ценен и обичан тук и когато пея в България, сякаш съм си вкъщи.
Наричат ви „Краля на сръбската музика“. Тежка ли е кралската корона?
– Тежка е да, защото постоянно трябва да се доказваш. Постоянно. Ето вече аз колко много години съм на сцената, и всеки очаква от мен да бъда винаги на ниво. Понякога това е тежко, особено, когато човек се чувства изморен, неразположен, в лоша кондиция. Но знае, че трябва да се стегне, да бъде отговорен, да даде сърцето си на публиката, защото тя очаква точно това. Затова винаги изпълнителят трябва да е на ниво, да е усмихнат, весел и да даде максимума на хората, които са дошли да го слушат.
Повече ви е взела, или повече ви е дала вашата кариера на изпълнител?
– Предполагам, че повече ми е дала, разбира се. Благодарение на нея съм успял в живота. Имал съм късмета да наследя таланта от майка ми, която пееше много добре. И така аз самият изпях много хубави песни. Винаги съм давал всичко на публиката, раздавал съм се. И така съм получил това наименование, този „статус“, който ми е даден от всички мои колеги – певци и певици – „Крал на народната музика“. Хубаво е.
А кои са най-големите компромиси в личния ви живот, които сте направил в името на музиката?
– Компримиси… Когато бях млад например, бях много добър футболист, имах талант да играя. И веднъж в града, където съм роден, гостува ФК „Левски“. Имаше футболен мач с моя отбор. А аз тогава играх наистина супер! Толкова добре, че тогавашният треньор на „Левски“ беше питал за мене. Питал: „Кой е този футболист, да дойде да играе при нас.“
На колко години сте били тогава?
– На 18 или 19 години. А по това време вече имах издаден албум, вече бях певец. А те не ме разпознали. Иначе всички българи знаели моите песни. Но не са знаели, че аз съм този, който ги пее. И така, искали да ме канят да играя за „Левски“. А моят треньор им казал: „Къде да идва да играе!? Не може, той се занимава с футбола само като хоби. Той всъщност е певец! Има си златен албум, вече е голяма звезда в Югославия. Това е Шабан Шауилич!“ И треньорът на „Левски“ като чул това, казал: „Този ли е Шабан? Та аз много го харесвам, имам неговия албум! Ами, той играе много добре футбол!“ И така, ето – имало е ситуация в живота ми, в която съм можел изцяло да го променя, да тръгна в съвсем друга посока и да се занимавам с футбол. Но не съм го направил.
За 50 години, откакто сте на сцена, как се промени музиката? По-добра ли стана или по-лоша?
– Едно време музиката имаше своя идентичност. А сега? Каква е сегашната музика? Казват например „турбо“. Какво значи „турбо“? Аз като ми кажат „турбо“, се сещам само за автомобили! Ако е народна музика – народна. Ако е забавна – нека е забавна. Ако ще е рок – да е рок. Ако е поп – поп. Но сега всичко се е омешало – поп, рок, етно. Аз съм човек, който обича и пее народна музика, тя е изворът. Бог ми е дал таланта да я изпълнявам и именно тя е в сърцето ми.
Каква музика тогава слушате за удоволствие, когато си почивате например?
– Главно народна музика. Аз обичам тази музика, която Бог ми е дал, която съм я почел, която остава. Мога да слушам и друго, разбира се. Преди време имаше един канал по телевизията и слушах по него стари естрадни български песни и български фолклор. Това много ми харесваше! После този канал ми изчезна и много се ядосвах, че вече го няма, за да слушам българска музика.
Да ви питам нещо за съпругата ви. Вие сте заедно и сега тук, тя е ваш мениджър. Добре ли е за семейните отношения, когато мъжът и жената работят заедно, или не?
– Доста често съм я молил например – не може постоянно да пътуваме, моля ти се. Само по работа и никъде на почивка. Но тя е мениджърът и тя решава (смее се). Работил съм с други мениджъри преди това, някои от тях се оказаха измамници. Има много лоши хора, които са се възползвали от славата ми. Така че е много добре да имам до себе си човек, на който вярвам и знам, че мога да разчитам винаги. За мене е много добре, че работя с жена си и тя ми е мениджър.
Много ваши песни са посветени на любовта, коя е най-любимата ви?
– Наистина съм изпял много песни за любовта – и тъжни, и радостни. Но мога да кажа, че тази, която в България хората най-много обичат, е „Вярвам в любовта“. Ако не вярваш в любовта, си нищо.
Вие вярвате ли все още?
– Разбира се! Цял живот!
