На днешната дата през 1984 г. алпинистът Христо Проданов изкачва връх Еверест. Общата дължина на маршрута по Западния гребен от базовия лагер до върха е 9445 м. Този маршрут е наречен „Жестокия път“, защото е най-трудният и е по-дълъг. Властите на Непал декларират, че за 1984 г. единственият свободен маршрут на Еверест е само по Западния гребен. Друга възможност няма чак до 1990 г. Проданов е първият човек в света, който изкачва връх Еверест в Непал по западната стена, без да ползва кислороден апарат. Той е и първият, който изкачва върха през месец април. Всички други пролетни изкачвания са осъществявани през май. За дата на щурма към върха, който е 8848 м, е определена 14 април 1984 г. Христо Проданов и шерпът Джоуанг Ринджи (Джон) са избрани първи да тръгнат към върха.

„Там, където има воля, има и път!“ – казва самият Христо Проданов.

На 20 април 1984 г. в 2,30 ч. радистът Стефан Калоянов събужда по радиостанцията Христо Проданов и шерпът Джон. Отнема им 3,15 ч. да се подготвят за тръгване от лагер №5. Твърде много е, но те са без кислород и всяко движение, на такава височина, изисква неимоверно големи усилия на волята.

В 9,00 ч. Христо Проданов предава по радиостанцията „Над първата камина съм. Джон не може да мине и реши да се върне. Аз реших сам да продължа изкачването“.

В 11,10 ч. – ново съобщение: „Намирам се на около 8500 м.“

И времето спира за хората в базовия лагер. Повече от седем часа радиостанцията на Христо мълчи въпреки настойчивите опити да се свържат с него.

В 18,15 ч. нещо пропуква и така дългоочакваният глас развълнувано и отчетливо изрича паметните думи:

„Аз съм на върха, на върха съм – Христо!“

Малко след това световните осведомителни агенции предават новината. Както в базовия лагер, така и в България следват минути на неуписуема радост. Христо Проданов остава на върха 33 минути.

В 18,48 ч. съобщава: „Тук на върха няма нищо. Опитвам се да снимам, но камерата не работи, започвам слизането.“

Предстои трудно и опасно спускане през нощта. В 21.10 ч. Христо предава: „Стъмни се вече, става много опасно, не искам да рискувам и ще търся място да нощувам“.

На 21 април сутринта Христо се обажда, но звучи много зле и трудно се разбират думите му. Ясно е, че е в тежко състояние след прекараната на открито нощ, без кислород, при температура минус 42 градуса, на приблизителна височина 8600-8700 м. Цели две денонощия алпинистите Людмил Янков, Иван Вълчев, Трифон Джамбазов и шерпът Джон извършват спасителна операция, движейки се нагоре, след като им е съобщено за тежкото състояние на Христо. По време на спасителната операция най-близко до него е Людмил Янков, но нощта пада и му е наредено да спре издирването. Последното обаждане от Христо е в 19.45 ч. на 21 април 1984 г. През цялата останала част от нощта продължава борбата за оцеляването на Людмил Янков. Сам, достигнал 8500 м, около 21,50 ч. прекратява издирването и се установява на бивак. По-късно Людмил Янков споделя за Христо Проданов:

„Той остана завинаги горе, при своя връх, слят с мечтата си!“

Христо Проданов е удостоен със званието „Заслужил майстор на спорта“ (1969), със званието „Герой на социалистическия труд“ (1981), награден е с почетна грамота и медал „За спортна слава на социалистическата ни родина“ – първа степен (1981), със званието „Заслужил деятел на туризм“ (1981), награден е с орден „Особени заслуги“ – първа степен (1981), медал „Алеко Константинов“ (1981), лауреат е на наградата на в. „Народен спорт“ – „Спорт-етика-мъжество“ (1982), награден е с най-високото отличие на Българския олимпийски комитет (БОК) – медал „За олимпийски заслуги“ (посмъртно, 1984), със званието „Герой на Народна република България“ (посмъртно, 1984), награден е с почетна златна значка на Централния съвет на Българските професионални съюзи (посмъртно, 1984), награден е с медал „За спортна слава“ – първа степен (посмъртно, 1984) и др.